"Нов живот" за украинските бежанци в Русия

Източник: http://www.mediapool.bg/

"Автобусът за Иркутск заминава след един час, не забравяйте да си стегнете багажа отсега." В бежанския лагер край руския град Донецк на няколко километра от границата с Украйна
високоговорители напомнят на бежанците, че скоро за тях започва "нов живот".

"Бежанците имат право на тридневен престой в лагера. После трябва да заминат - или оттатък границата, или в Иркутск (Южен Сибир), Челябинск (Урал), Владимир (североизточно от Москва), Уфа (в басейна на Волга) . . . и другите руски градове, склонили да поемат квота бежанци от Украйна", обяснява майор Лихова, представляваща там руското министерство на извънредните ситуации.

Седемдесет и тригодишният Александър е сред избралите да заминат за Иркутск: местните власти са обещали да осигурят на семейството му жилище, а на двамата му племенници - работа.

"Само си помислете, преди два дни закусвах в Луганск, в апартамента, където съм роден. И ето, апартаментът вече го няма, разрушен е и аз на тази възраст трябва да започна нов живот в Иркутск", повтаря той, без да спре.

Също като повечето рускоезични украински бежанци от лагера в Донецк старият мъж не крие, че подкрепя проруските сепаратисти, воюващи от четири месеца срещу редовната армия в Източна Украйна. В конфликта са загинали над 2000 души по данни на ООН. За Дмитрий и Анна, пристигнали сутринта с двете си деца от градчето Металист, "да заминеш е възможност да обърнеш страницата".

"Децата ни ще могат спокойно да ходят на училище и да растат, без никой да ги обвинява, че са от единия или другия лагер", надява се Анна.

"Най-напред, с първите заплати от новата работа, ще си купим дрехи. После тенджери. После хладилник. И лека-полека ще си изградим нов живот в Русия, къде по-добър от предишния в
Украйна", уверява нейният съпруг.

"През изтеклото денонощие сме преместили 1200 бежанци в други руски градове, с тяхно съгласие естествено. Ростовският регион (в Южна Русия, където е разположен Донецк) не може да задържи бежанския поток, нито пък да го поеме изцяло, тъй че си поставя за цел да стане транзитна зона", обяснява Александър Титов от местните власти.

Застанали близо до лагерния портал, други бежанци, облегнати на прашната си лада, гледат как пристигат автобуси, с които другарите им ще отпътуват за близката гара Каменск-Шахтински и оттам - за Иркутск.

"Заминават онези, които са изгубили надежда да се върнат в своя дом, в страната си", твърди Галина, която от две седмици спи заедно с мъжа си в малка сива камионетка. "Аз пък още се
надявам войната да свърши, преди да е дошла зимата, после ще е твърде студено, за да останем тук", добавя жената. Противно на мнозина свои другари по нещастие тя още се мъчи да вярва, че ще види Украйна единна, отново мирна страна.

"Как ще изоставим страната си?"

В съседство живее млада двойка украинци, чийто тригодишен син Льоша по навик току се просва по корем - "да се спаси от самолетите". Те също отказват да напуснат лагера и да изберат някой от градовете, предлагани от руските власти.

"Те са толкова далеч! Как да изоставя нашите? Все не се решавам - споделя Олга, бременна в осмия месец. - Ако разберем, че къщата ни е изгоряла, ако татко и мама също дойдат при нас,
тогава може да заминем и ние."

Облечен с бойна униформа, нейният съпруг признава, че е воювал в редиците на проруските сепаратисти. "Благодарни сме на Русия, че ни предлага нов старт в живота", казва мъжът. После добавя: "Но как да изоставим страната си?".