От какво се страхува село Калище

В първия учебен ден жители на село Калище се вдигнаха на бунт срещу това децата им да учат заедно с деца на бежанци в местното основно школо.

Пред камерите на Нова телевизия кметът на общината се оплака, че са били сюрпризирани от Държавната агенция за бежанците и МОН и имало опити да бъдат рекетирани. Родители пък се заеха да обясняват, че в лагера на бежанците имало случай на болен от малария, страх ги е и от други зарази, а бежанските деца, които не знаят български, ще дърпат техните собствени назад в учебния процес.

Кой крив и кой прав започна да се обсъжда по различни форуми и вероятно ще се обсъжда още известно време. Така или иначе случаят в Калище прилича на този в село Розово, което през пролетта стана известно с това, че изгониха семейства на сирийски бежанци, без преди това да е имало каквито и да било инциденти.

Тогава жителите на Розово също се оплакаха, че никой не ги бил предупредил, че бежанците ще бъдат настанени там. И нямали нищо против сирийците, само дето мястото им не било точно в тяхното село.

И точно това е общото между случаите в двете български села – никой няма нищо против бежанците, само ако може да са далеч от тях. Допускам, че както си е по български маниер, властите са пропуснали да обяснят на жителите какво точно се случва и какви намерения имат. Трудно ми е обаче да видя заплахата в няколко бежански деца, дори да не говорят български.

По-лесно ми е да видя безразличието и липсата на човещина, скрити зад страха от непознатото. Което, колкото и да е неприятно да си признаем, е характерно за не особено образованите и за вторачените в собствените си битови несгоди хора. Заразите, които бежанците могат да разнасят, до момента се оказаха само митове.

А колкото до образованието на българските деца, проблемът далеч не е във връстниците им бежанци и едва ли има някой, който да не е наясно с това. А иначе мотиви за отказ от човещина и от разбиране винаги могат да се намерят. По-трудно е обратното.

Източник: в. „Новинар"